* * *
На Бяла моста правеха,
деня го моста правеха,
нощя се моста събаря.
И те се чудо чудеха,
како на моста да турят...
На место било камъче,
бяло мермерно камъче.
Сторили вяра и клетва,
който във пътя да мине,
него на моста да турят
наместо бяло камъче,
бяло мермерно камъче.
Таман туй майстори думаха,
и се майсторка зададе;
във ръка носи ялъче,
във ялъче черни череши.
Нея на моста туриха
наместо бяло камъче,
бяло мермерно камъче!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011