* * *
Троица братове, триста дюлгери
Димна са града градели;
деня я градят, нощум се сипе
дърво по дърво, камен по камен.
Братя и дюлгери се "чудом чудеха" "как ли, що ли" да правят; заминал "църен калугер", попитал ги, и те му поискали "дерман за града". Той им казал: "И да го зная, не го правите". Но те настояли, и той поръчал:
Димната града курбан искала -
кутрато булка рано да рани,
пройома да си донесе,
да я сградите, троица братове...
Всички мъже обадили на жените си, само "Пейчо млад юнак" не казал. "Пейчева млада булчица" ранила най-рано и "на етървим си казала" да носят прогимата. Но те отговорили: "Ние щем после да дойдем", и тя заминала.
Кога я видял Пейчо, "в земя погледнал, дребни сълзи поронил". Хубава Стана го попитала, а той отговорил:
- Пръстенче ми е паднало,
паднало ми е, паднало, джанъм,
във Димна града дълбока.
- Хайде ми, хайде, Пейчо льо, либе,
друг пръстен щем ти излеи!
- Хайде ми, хайде, хубава Стана,
да го извадай!
Влязла Стана, но дюлгерите я "сградили". Тя попитала:
- Пейчо льо, Пейчо, любе ле,
кой ще ти гледа мъжкото дете,
като без майка остая?
- Блага щеш смоква да станеш, любе,
детенце ще си изгледаш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011