Вградена невеста. Съст. Т. Моллов

* * *

Троица братя града градеха,
дене я градьот, наште се вали.
Троица братя кавул правеха:
чиену любе най-напреж дойде,
да ни донесе рана прогима,
да го вградиме в Бяласа града.
Секу си любе любему каза,
Стойнину любе Стойни ни каза,
ами хи каза много работа -
да си уплави до девет кила,
до девет кила бела пченица;
да си опере белоно пране,
да го опере и да го простре;
да си изпече топли фурнити;
да си развие малону дете.
Сичко йе Стойна рано своршила,
дур йе развила малоно дете,
развила го йе, ни го повила,
че си отнесе рана прогима.
Га си я виде нехину любе,
та си засипа ситнине солзи:
- Оти ми плачиш Стойнино любе?
- Как да не плачем, Стойне невесто,
изпуснал си сам сребарен порстен,
изпуснал го сам в Бяласа града.
- Молчи ми, молчи, Стойнину любе,
фрипна ще Стойна, извади го ще.
Ага ми фрипна Стойна невеста,
Стойна невеста в Бялана града,
Стойнини стрици камен фарлиха,
камен по камен, дорво по дорво,
Стойна си хми са жалничку моли:
- Извадите ми деснаса биска,
га ми заплаче малуну дете,
дунисайте го, да си го храням.

Арда, Ахъчелебийско, дн. Смолянско (Труд 2/1888, с. 727; =СбНУ 2/1890, с. 78 - "Троица братя и Бялата Града"; =Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди. ІІІ-ІV. - СбНУ 34/1920, с. 351, № 19; =Осинин-Душата, с. 351; =Минков-Змей, с. 197; =БНТ 8, с. 367 - "Троица братя града градяха"). В края на песента е дадена следната бележка: "Тая песен е много разпространена между населението в родопските планини. Пеят я и в прибеломорската равнина. Най-много обичат да я пеят дюлгерите. В някои пък родопски варианти на тая песен не се споменава името на "градата". Настоящата песен съм слушал и от един пашмаклиец, който тоже пееше думите "Бяласа града". В Лясково (краище Рупчос) в сегашната Конушка околия чух да захващат песента така: "Троица братя града градили, града градили, града Сминдела, дене я градьот... - и т.н. Песнопойците и старците в Ахъчелебийско приказват, че градата, която се споменува в тая песен, е запазена и досега в Мусина-Калеси при град Гюмюрджина. Старците разказват по предание, че дюлгерите послушали жената и й оставили вън от зида дясната цица, за да си хранила детето и защото млекото й било обилно, сливало се низ зида, та остатъци от бяложълти навари се виждали и досега по зида. Околното население е измислило и мястото, гдето е била провряна и цицата, и ходят да стържат прах, с който поят безмлечните родилки, за да им се спуща мляко. За вградената жена се приказва като за мъченица и затова на остатъците от млякото й се предава целителна сила.".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011