* * *
Какво ми й чудо станало!
Че де ли й било станало?!
Горе ми, горе, над Трявна,
на едни Тревненски колиби,
на големите Бинковци,
у Къня, у Чолачето.
Той има една дъщеря -
нея я Райна думаха.
Много бе Райна хубава,
много ергени любеше!
Залюби Кольо Поповски,
ала я майка не дава.
За Райна дошли сгледници,
сгледници, баш годежници.
Мама на Райна думаше:
- Излез ти, Райне, посрещни ги,
и ти им пушките поеми,
и ги в къщи покани!
Райна мама си думаше:
- Кат си ги, мамо, канила,
излез ти, майко, посрещни ги!
Думали, придумали я, склонили я.
В неделя сватба вдигнали.
Дорде си Райна забулят,
до три си була скъсала.
Като си в църква влязоха,
Райна под було продума:
- Венчавай, попе, венчавай,
много ме не доверявай!
Не ща го Кольо Скорченски,
аз искам Кольо Бонева -
за него ще се оженя!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012