* * *
Добра на трактора седеше,
Добро ле, добружанке ле,
Тодор край пътя стоеше,
вакло си стадо пасеше.
Тодор на Добра думаше:
- Постой, почакай, Добро ле,
да ти лицето погледам,
че ми на сърцето легнало.
Добра Тодора думаше:
- Не мога, либе, да чакам,
сега е време за оран,
за оран и за сеитба.
Цяло е село тръгнало
равни ниви да сее,
нивите да си засея -
тогава ще ме погледаш!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012