* * *
Рече мила мама да ме жени
за таз Гана, мамо, мързелана,
вън от стопанството що остана.
Ела, мамо, ти в ТеКеЗеСе-то,
за да видиш, мамо, нашите моми,
нашите моми, мамо, най-работни.
Аз ще взема, мамо, бяла Станка,
бяла Станка, мамо, пременена,
със златни орден, мамо, наградена!
Тя е, мила мамо, най-работна -
кога пее, мамо, вятър вее,
кат' се смее, мамо, слънце грее.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012