* * *
Добруджо, мила родино,
Добруджо, райска градино,
ти си, Добруджо, богата
на България с житата.
Из твойте поля безкрайни
жънат, вършеят комбайни,
по твойте ниви, ливади
пеят момински бригади,
а пък старците в лозята,
те ще налеят вината,
като ни дойде зимата,
да ни й честита сватбата!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012