* * *
Стоян мама си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
излез вънка на двора,
погледни горе-надоле.
Погледни къмто герани,
де се тъмнеят угари
и гърмят тежки трактори -
видиш ли мома Милкана?
Хем оре, мале, хем пее,
косата й се ветрее,
ляво рамо на дясно,
като сакарски тютюни.
- Сино льо, сино Стояне,
тебе е драга Милкана,
мене е, сино, по-драчко
по наши двори да ходи!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012