* * *
Златни се люлки люлеят,
горе, нагоре в Тревненско.
Кои ли ми бяха в люлките?
Димитров с Коларов двамата.
Люлки се връщат, превръщат,
Димитров Коларов прегръща,
прегръща и говори:
- Я хайде да идем, Коларов,
долу, надолу в славянска Русия,
кабинета да съставим
и да се в България върнем,
Цанковия сговор да изгоним,
България от робство да избавим.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012