* * *
Като Тотка звеноводка
няма втора в село.
По сеитба, по вършитба -
тя е все начело.
Ей, през ниви бурениви
кулак сумти, чака,
бързо става, знаци дава,
Тотка да почака:
- Ех ти, Тотке звеноводке,
мое пиле клето,
не отивай, не погивай
ти в текезесето.
Опомни се, не бави се,
в моя дом ела ти -
ще живееш и ще грееш,
като във палати.
Ала Тотка звеноводка
тихом му отвръща:
- Не желая и да зная
за кулашка къща.
Моят дом е по-огромен -
във кооператива,
там, където всеки честен
селянин отива.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012