* * *
Рано ми стана Боряна
кончето да си нахрани,
нахрани и напои,
па си на конче тихо дума:
- Стягай се, Дорчо, да идем,
равно поле да видим.
Житото зрее на блока,
в нивата обща, широка.
Жътва е златна тука.
Ех, отсега се познава -
весел ще бъде хармана,
всички заможни ще станат.
Мине ли жътва, на лято,
теб ще дарувам богато -
сърмена тънка юздица,
а на челото звездица.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012