* * *
Я надуй, дядо, гайдата,
да засвири, дядо, жалната,
жалната, добруджанската.
Да чуе вредом народа,
как жали, плаче там роба.
Добруджа райска градина,
в тебе всичко угасна,
нигде се песен не чуе.
А пък сега, мила Добруджо,
в тебе всичко светнало,
навсякъде всичко пееше.
Трактори из полята бръмчаха,
трактори, още комбайни,
а отзаде им вървят редосеялки.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012