* * *
Добра на трактор стоеше,
Добро ле, добруджанке ле,
Тодор край пътя стоеше,
вакло си стадо пасеше
и си на Добра думаше:
- Постой, почакай, Добро ле,
да ти лицето погледам,
че ми на сърце е легнало.
Добра Тодор думаше:
- Не мога, либе, да чакам,
сега е време за оран,
за оран, за сеитба.
Цяло е село тръгнало
равни ниви да сее,
нивите да си засея,
тогава ще ме погледнеш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012