* * *
Мирчо на Стана си дума:
- Стано моме, бяла Стано,
твойте очи черен къкъл,
черен къкъл, едър лешник.
Кога на блока отидеш,
цяло село тебе гледа.
Кога вечер от там идеш,
всички момци тебе чакат.
Я кажи ми, бяла Стано,
що ги ти с очите мамиш,
що ги мамиш, що ги лъжеш,
наши момци и ергени?
Нали вече имаш либе,
либе, Стано, другоселче,
дето иде всяко лято,
със комбайна си да жъне?!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012