* * *
Огряла ми е зорница,
зорница, ясна звездица.
Не ми е, мамо, зорница,
но ми е кака Росица.
В коса й китка иглика,
на рамо - тежка мотика,
в зори повела звеното
и с песни буди селото.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012