* * *
Овчар през гора вървеше,
сиво си стадо пасеше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
доскоро вехнеше,
вехнеше, съхнеше,
жал ми бе да мина
със мойте овчици.
Сега си весела,
що си се листнала?
Гора на овчар думаше:
- Ех, ти, мой момко, овчарко,
питаш ме, да кажа,
бригади дойдоха,
с песни ме садиха,
фиданки раснаха,
клони се сплетоха,
а под тях поникна,
тревица зелена,
за твойте ваклушки.
Затова съм зелена,
зелена, весела!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012