* * *
Повей, повей, дунавски ветре,
че татък долу край наше село,
тамо почива хубава Стойна,
хубава Стойна, млада бригадирка.
Всичките хора за Стойна плачат,
най-много плаче Стойнина майка:
- Я стани, стани, хубава Стойно,
да видиш, Стойне, твойте другарки,
все черно носят, тебе жалят...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012