* * *
Дона двори мела,
ти Доно, ти Добро,
при Дона е паднало
стрела белоперка.
Дона е отстрелило
спомежду черни очи,
спомежду тънки вежди.
Дона га е отвзела,
мами га е занела.
Дона мами дума:
- Мамо, мила мамо,
що стоиш, та гледаш -
сватове дойдоха,
коля напускаха,
коне завързаха
под ален трендафил...
И първи наслязоха
етърви за престилки,
зълви за ръкави.
Мамо, мила мамо,
повикай комшийките,
режете, ръбете!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012