* * *

Спор и клетви между етърви

Два са бракя верно живувале,
живувале, бракя, драгувале -
живувале, дор ергенувале,
с една вода бело лице миле,
с една кърпа бело лице триле,
на един се тестемел гледале
(...)
- Етървице, по-млада от мене,
да ми дадеш това бело платно,
що тъкахме, кога се карахме,
що белихме, кога се делихме,
да превържа на юнака рани...

 


София, кв. Филиповци; зап. 1929 г. (Ангелов-Вакарелски, Сенки, в бел. към № 94 - "Две зли етърви - две зли клетви"), откъс.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012