* * *
Скарали ми се, джанъм,
джанъм, лейлим, снаха и зълва,
ми се скарали за ни за ошчо.
Снахата вели: - Аз по-хубава!
Зълвата вели: - Аз по-хубава!
Зълвата вели: - Да се прашаме,
да се прашаме на лудо-младо,
на лудо-младо, на неженето!
Шчо го викнали лудото младо,
шчо го прашали на лудо-младо.
Лудото вели, младото вели:
- Двете хубави - снахата ми е,
снахата ми е есенска слана,
кай да ослани, все кье попари;
зълвата ми е пролетна роса,
кай да пороси, все кье порасти!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012