* * *
Два са бракя яко живували,
живували, дружба друговали,
за нищо се бракя не скарали.
Расли, расли, големи порасли,
па се двама бракя оженили.
Довели са две кучки етърви
и веднъг' се бракя разделили.
Парите са със кантар делили,
ливада - със тънки синджири,
нивите - нива със нива.
За нищо се бракя не скарали,
най-подир са се спречкали
за два ми сиви гълъба
и за два коня хранени.
Иван на Стоян говори:
- Брайно Стояне, Стояне,
ако гълъбе разделим,
един за други че гукат.
Ако конете разделим,
един за други че цвилат.
Ти земи, брайно, конете,
а я че вземем гълъбе!
Така се бракя разбрали
и пак не са се карали.
А тия две кучки етърви
сред двори трапи прокопали,
у трапове Дунав навърнали.
Па очели на Дунав да перат,
да си перат това бело платно.
Скарали се за златна пералка,
ем се карат, ем се люто кълнат.
По-старата дума на по-младата:
- Да си родиш девет мили сина,
от деветте един да остане
и он да е с девет люти рани.
По-младата дума на по-старата:
- Да си родиш девет мили черки,
от деветте една да остане
и она да е слепа и нема,
да я гледаш и да й се радваш.
Чудели се бракя и дзверили,
що да чинат на лоши етърви.
Па се двама сговорили
у Дунав да ги удават,
та от них да се отърват.
И така са бракя направили,
та са се от них отървали.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012