* * *
Два су брайкя дружбу другували,
другували верно живували,
за нищо се брайкя не карали.
Ка се они двама оженили,
довели су две кучкье етърве.
Тъгай двори насред прекопали,
у прекопье Дунав навърнули.
Па, що беше по-стара етърва,
седнала е дома на прагове,
люто кълне и люто нарежда:
- Чуеш, моме, по-млада етърво,
да си родиш девет мили сина
свите девет на война да пратиш,
от деветте едън да се върне
и на ньега - деветдесе ране...
Та, що беше по-млада етърва,
седнала е дома на прагове,
люто кълне и люто нарежда:
- Чуеш моме, по-стара етърво,
да си родиш седъм миле черкье,
от седъмте една да остане
и она саката да остане,
додек жива - пужель да се влачи,
додек жива - мужа да не види!...
Послуша ги Господ от небото.
Кико рекли - тека и стануло...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012