* * *
Два са бракя яко живували,
живували, яко тъгували,
по-младио на старио каже:
- Живуй, братко, да си поживуйме,
дур сме, братко, двамата ергене,
дур не ни е макя оженила!
Че да дойдат две кучки етърви,
че се скарат за златно корито,
че се скарат за златна пералкя.
Че раздела наши равни двори
и сред двори Дунав че навърна,
покрай Дунав трънье че натурат,
низ тръньето змии че напускат,
да се ние, братко, не виждаме!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012