* * *
Застанало слънце насред небо,
застанало, сеир погледало,
люта ми кавга меджу две етърви.
По-младата по-старата клела:
- Да очуваш девет мили сина,
сите девет у война да пратиш,
сите девет тамо да загинат,
само един дома да се връне,
да донесе девет люти рани.
Да пройдеш, етърво, девет села
и нигде лека да му не найдеш,
па тегая при мене да дойдеш,
лек, етървице, я да ти дадем,
да излечиш девет люти рани!
По-старата по-малата клела:
- Ой, етърво, по-мала етърво,
да очуваш девет мили черки,
свите девет по ред да ожениш,
свите вдовици да останат,
ни една да нема мушко дете!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012