* * *
Два брата се милно миловайе,
од милости в'еднуж се жениле;
ми зедойе две кучки етърви,
и зедойе, и се разделийе,
на далеку кукьи направийе,
мегю кукьи Дунав навъртийе,
покрай Дунав тръски засадийе.
Се найдойе на Дунав за вода,
се найдойе и се разговарайе.
По-старата по-мала я кълнет:
- Да би Бог дал, по-мала етърва,
да ти стигнат до девет синови,
от деветте един да останет,
и него на войска да пратиш!
По-малата по-старата кълнет:
- Да би дал Бог, по-стара етърво,
да ти стигнат до девет кьерки,
от деветте една да останет,
и за нея домазет да вземеш!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012