* * *
Сокол пие по Вардара вода -
нозе му у сребро оковани,
криле му у злато позлатени,
на глава му бял трендафил цъфти,
на гърло му дробен бисер трепти,
па не смее никой да го пита.
Пита го вардарка девойка:
- Е, тизека, пиле соколенце,
кой ти сребри нозе до колена,
кой ти злати крила до рамена,
кой ти сади трендафил на глава,
кой ти низа бисер на гърло?
А соколе му потио говори:
- Е, тизека, вардарка девойко,
ел ме питаш, право ще ти кажа -
зетя имам златарин,
та ми сребри нозе до колена,
та ми злати крила до рамена;
сестра имам, та ми сади трендафил на глава,
та ми нижа бисер на гърло.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.11.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011