* * *

Цялата смъртна дружина

Съмнало и не съмнало,
аскер Мързево загради.
Юзбашията думаше:
- Де ви е вас мухтаринът,
де да е, тука да дойде!
И мухтаринът отиде,
юзбашията му думаше:
- Тодор ле, Тодор чорбаджи,
вие храните комити,
селото ще бастисаме,
комити да си заловим!
Забрали наред селото,
наред селото къщите,
забрали, претърсили ги.
Сал една къща остана,
една къщица на краят.
Мухтаринът хми думаше:
- Юзбаши, Осман ефенди,
да седнем, да отпочинем,
по едно кафе да пием -
сал една къща остана
и нея ще претърсиме!
Доде кафето да пият,
четата се преоблякла
със женска руба мързювска,
че си от къщи изляли -
кой със стомна, кой с харкоми
да ги аскерят не познай.
Като се чета изтегли
и си гората набила,
и в тъва къща влягнали,
ма нищо не намерили.
Събрала се е, събрала
цялата смъртна дружина
на Мараловски колиби,
Мараловски и Граматични.
Ялова крава опекли,
та яли, холам, и пили,
думали, хоратували
и за Мързево споминат:
- Кой го предаде Мързево,
Мързево, още четата?
Стоян хми Ланжов думаше:
- Мързево го, холам, предаде,
бре, Иван, старият мюдюрин
и Стоян, младият мухтарин!
Той хми Шиваров думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
вяра и клетва ще дадем,
Ивана да си убием,
Ивана, старият мюдюрин,
Стояна, младият мухтарин!
Три пъти комбус хвърлили,
кой да убие Ивана,
Ивана, още Стояна.
И трите се пъти паднало
на Стоян Ланджов комбусът,
Ивана да си убие,
Ивана, старият мюдюрин.
Пък на Гьорге се паднало,
на Гьорги, холам, Гърчето,
Стояна да си убие,
Стояна, младият мухтарин.

 

Граматиково, колиби Малката Котвина, Малкотърновско; на собакь (СбНУ 57/1983, № 424 - "Смъртна дружина в Граматиково решава да накаже предатели - 1"); Тодор - Тодор Вълканов от с. Кондолово, мухтар (кмет) и същевремедно член на революциодната организация; Мараловски колиби - на около 4-5 км западно от Граматиково на левия бряг на р. Велека; Стоян Ланджев - член на революциодната организация от Граматиково; Иван - Иван Папазов, български чорбаджия от Граматиково, Малкотърновско, който бил мюдюр; Стоян - Стоян Костов, мухтар на Граматиково; Шиваров - Пеньо Шиваров от Чирпан, войвода на Граматиковския революционен участък, в който влизали Граматиково, Мързево (Кондолово) и Българи; Георги - Георги Димитров (Гърчето) от Граматиково, член на революциодната организация. Провалът и осъждането на виновниците на смърт са направили силно впечатление на местното население. Авторки на песента били информаторката Желка Янчева Майсторянчева, която се славела като една от най-добрите певици по онова време в с. Граматиково, и Дана Костова Багрийка, вдовица на мухтарина Стоян Костов. След като стъкмили текста, те приспособили към него мелодията на една по-стара хайдушка песен - "Тодорка седи в градинка на войводово коляно", като направили някои незначителни изменения. Песента е една от най-популярните песни във връзка с Преображенското въстание и продължава да се изпълнява на сватби, годежи, заговезни и при други случаи.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011