* * *
- Слънчице, мило пиленце,
от' ми зарана не зайдиш,
да те аргате не кълнат,
послед аргате вързаче,
на Драмцко поле косаче?
- Ой маю, ой мила маю,
малко си съм постоял,
млого си съм жумбиш погледал -
еврейе сватба правеха
на самовилцко вършило,
та са заклали, заклали
до девет крави ялови,
десета крава младошна.
Та стъкми гостба, не стигна,
дор си заклаха, заклаха
едничък сина у майка,
тога хми гостба стигнала!
Къде му кърви течаха -
цървен трендафил поникна;
къде му очи изтекоха -
два кладенца ми извряха;
къде му коса окапа -
честа ми гора поникна!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011