* * *
- Слънчанце, рано пильенце,
рано си, сино, захождай,
а сутрин рано огревай,
да ми те, сино, не кълнат
по поле, сино, аргате,
и по ливаде косаче!
- Мале ле, мила майчице,
я си зарана огревам
и па си рано заодам.
Сега си, мамо, загледах,
Юда си сина женеше,
дребни дечица сбираше,
сбираше, та ги колеше.
Едничко майка имаше,
и него Юда грабнала.
След него майка вървеше,
кървави сълзи ронеше,
руси си коси мъкнеше.
Дето косите падаха -
честа кория никнеше;
дето сълзите капеха -
кървави реки текнаха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011