* * *
Остана Петко сираче
от две години без татко,
от пет години без майка,
на чина си да слугува,
на чича си да аргатува.
Че расна Петко, порасна,
двадесет годишен е станал.
На Петко дойде калеска,
че му се жени кумеца,
чак отвъд Арда голяма.
Петко се много зарадва,
че ще иде Петко да венчава.
Чичо му дума на Петко:
- Петко ле, чедо братово,
на тебе, Петко, не мяза
кумица да ти отстоява
и с дарове да те дарява.
На мене, Петко, на мене,
на мене и на чина ти.
На Петко му мъчно думъчня,
че влезе в тъмни яхъри,
отвърза руси биволи,
че отиде Петко на друма,
на друма, на дълга нива,
край пътя, край кръстопътя.
Като си леха режеше,
оралото му се запряло.
Караман бивол прорева,
с човешки глас му продума
- Петко ле, казъм Петко ле,
тук има много имане!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012