* * *
Орал е Стоян, копал е
и в делник, Стоян, и в празник,
и на личен ден Великден,
цели ми девет години;
га беше на десетата,
на ден, на личен Великден,
рано в неделя вутрина,
орало му се заплете
у ситно дребно корене.
Стоян е много вархлитял -
до три казана имане,
пълни-равни до върше,
до върше с жълти алтъни.
Молба се Стоян молеше:
- Боже ле, мили Господьо,
като съм сирак и сиромах,
ти не ли ма си забурил?
Та какво ти съм угодил -
и в делник ора, и в празник,
и на личен ден Великден,
та ме най-богат направяш?
От Бога глас се чуеше:
- Стоене, сирак и сиромах,
наистина си работил
и в делник, още и в празник
и на личен ден Великден,
ала ти е чисто сърцето
като на ангел крилцето!
- Та ще ти черква оградя
с чисти сребърни диреци
и с алтънени прозорци!...
Та му е Господ помогнал,
та си имане извади
и черква си му огради
с чисти сребърни диреци
и с алтънени прозорци.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012