* * *
Остана Тодорчо сираче,
без майка Тодорчо, без баща,
няма кой да го погледне,
на школо да тръгне да върви,
няма кой да го издържа.
Че се ратайче пристави
в чичкови си Стоянови.
Дошел ми свети Великден,
всеки на хоро отива
и Тодорчо на хоро отиде.
Че се Тодорчо, бе, хванал
до две ми моми най-добри
и двете попски дъщери.
Отде го видял чичо му
и той си каил не станал,
той на Тодорча думаше:
- Я се от хорото да пуснеш,
за чирак празник, бе, няма,
право си в дома да идеш!
Упрегни руси биволи,
натвари рало глогаво,
че на нивата да идеш!
Бързо се от хоро той пуснал,
право в чичкови си отива,
запретна руси биволи
и на нивата си отиде.
Запрегна Тодорчо да оре,
нали му се рало закачи,
ще му се ралото изчупи,
чичко му ще го пребие.
Нали е Божа работа,
Караман бивол продума:
- Не бой се, не бой, Тодорчо,
я си ралото надигни,
медна бурийка изори.
Чуди се Тодорчо, чуди се,
как ще бурийка натвари.
- Я си колата претури,
па си бурийка натвари,
нарежи гюрлюк сякакъв
и си борийка зашуми.
Вечер биволи запряга
и покрай бащин двор минава
и си борийка изтваря
в бащини мази дълбоки.
Кола си в чичкови закарва
и си чираклък изкарва.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012