* * *
Налъмка крави доеше,
доеше и плачеше.
Стоян Налъмка думаше:
- Налъмке, либе Налъмке,
защо си кравите доиш,
като ги доиш и плачеш?
Налъмка Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
като ме питаш, да кажа.
Снощи за вода отивах,
като се от водата връщах,
на път си циганка срещнах.
Циганки катуници,
те си вода поискаха
и аз им вода подадох.
Циганки на мене думаха:
"Налъмке, булка хубава,
вчера във вази дохождах,
а твоята стара свекърва
взема билки разделни,
да ви със Стоян раздели!"
Налъмка Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
кога си вечерта легнем,
хай да си място разменим.
Те си мястото менили.
Стояновата майчица,
тя си във къщи влейла
и си Налъмка поляла,
поляла с билки разделни.
На сутринта станала,
рано във двори запяла.
Тя не поляла Налъмка,
най ми поляла млад Стоян.
Стоян се на змей преправил,
език му в уста мълвеше:
- Майко ле, стара майчице,
какво ти, майко, направих,
та с билки да ме полееш,
с билки отровни, разделни,
та мене във змей превърна?!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011