* * *
Стояновата майчица,
Петкани върла душманка,
къде ходила, питала,
да найде биле омразно,
омразно, та па отделно,
да си омрази Петкана,
омрази, та па отдели,
от неин син Стоян.
Среща й идат две циганки,
циганки, черни катунки.
Тя на циганки думаше:
- Циганки, черни катунки,
вие ходите навсякъде,
знаете всичко по света -
знайте ли билки омразни,
омразни, та па отделни,
да си отделя Петкана,
от моя син Стоян?
А циганки й думаха:
- Ти, Стоянова майчице,
снаха си върла душманко,
имаме биле омразно,
ала го скъпо даваме -
за една шепа жълтици,
за един китен рованик
и една риза ленена.
Дала им шепа жълтици,
дала им китен рованик,
дала им риза ленена -
Стояновата венчилка.
Дали й биле омразно,
дали й и заръчват й:
- Вземи да вариш билето...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011