* * *
Маламка крави доеше,
как ги доеше и плачеше.
Стоян из пътя вървеше
и на Маламка думаше:
- Маламке, любе Маламке,
що доиш, любе, и плачеш?
Маламка дума Стояна:
- Как да не, любе, не плача,
майка ти на нас душманка.
Циганки ходят из село,
циганки черни катунки,
в тях си магия носеха,
магия за омразия,
двамата да ни омразят,
омразят, да ни разделят...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011