* * *
Маламка крави доеше,
как ги доеше и плачеше.
Стоян по двори ходеше,
по двори, по калдаръми
и на Маламка думаше:
- Маламке, булка хубава,
що крави доиш и плачеш,
що не ги доиш и да пееш?
Малкамка Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
как да ги доя и да пея?!
Твоята майка, Стояне,
тя е на мене душманка.
Вчера по пладне, Стояне,
циганки из двора ходеха,
циганки, чилингерджийки.
И у нас, Стояне, дойдоха,
на портата похлопаха:
"Маламке, булка хубава,
ела ни порти отвори,
че имате лоши кучета,
кучета сиви, омразни,
в двора челяк не пущат."
Аз им портите отворих,
циганки у нас дойдоха,
при мойта стара свекърва.
Аз си взех бели бакъри
и си за вода отидох.
Като се назад повърнах,
циганки от нас изляват
и си на мене думат:
"Маламке, булка хубава,
твоята стара свекърва,
тя даде гривни булкенски,
та взема билки разделни,
да те, Маламке, раздели
от твойто либе млад Стоян!
Довечера като лягате -
местата да си смените.
Вместо тебе да поръси,
тя ще поръси млад Стоян."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011