* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
ходила много, питала,
питала черни циганки,
циганки, черни катунки:
- Вий, като много ходите,
вий трябва много да знайте.
Вий знайте билки омразни,
омразни, още оставни?
Циганки думат на баба:
- Набери бъзе остаяно
дето го вятър не вее,
дето го слънце не грее.
Билките, бабо, да свариш,
да свариш и да оставиш
под звездите на керемидите.
Като стане дванайсе часа,
булката да си полееш,
със сито да я поръсиш,
дано я Стоян помрази,
помрази Стоян, остави.
Стояновата булчица,
тя всичко чула, разбрала.
Вечерта, като си лягали,
тя си на Стоян думаше:
- Ай да си местата смениме!...

 

Падина, Провадийско; сватбена - при бръснене на младоженеца (Архив КБЛ-ВТУ); краят променен, преразказан: "На сутринта булката намразила Стоян и го оставила.".

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011