* * *
Рада вретена мотае,
хем ги мотае, хем плаче,
Стоян си дойде от бахир,
той си на Рада продума:
- Защо мотаеш и плачеш?
Рада на Стоян отговаря:
- Стояне, любе, Стояне,
как да не мотам и плача,
вчера циганки дойдоха,
циганки, каркаланджийки.
Твоята мила майчица,
тя си циганки питала:
"Вие, като много ходите,
вие, като много знаете,
имате ли билки разделни,
разделни билки, омайни,
да си Рада разделя,
разделя, от млади Стояна?"
Стоян на Рада отговори:
- Раде ле, бяло, хубаво,
ние ще си постеля смениме,
пак няма да ни разделят.
Легнаха, сладко зспаха,
кога се Рада разбуди,
Стоян млади змейно превънал,
викнала Рада да плаче:
- Любе Стояне, Стояне,
нали ти, любе, казвах,
а ти ми, любе, не вярваш,
че твойта, любе, майчица,
на нас е върла душманка!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011