* * *
Циганки ходят из село,
циганки голи и боси,
булчица Рада срещнаха
и си на Рада думаха:
- Радо ле, булка хубава,
много си, Радо, хубава,
но имаш лоша свекърва.
Когото срещне, все пита
за билки грозни, разделни.
Нас срещна, Радо, и нас пита
и ний й, Радо, дадохме.
Довечера, като лягате,
да си местата смените!
Рада циганки послуша,
вечерта, като лягали,
с Никола места сменили.
Сутринта, като станали,
Никола Раде думаше:
- Раде ле, булка хубава,
до половина съм човек,
от там надолу - пъстър змей.
Че се пред къщи извлече
и си на Радка пак дума:
- Хайде ме, Радо, заведи
на бащини си ливади,
но ще те моля, Раде ле,
рано, на свят ден Еньовден,
ти на ливади да дойдеш,
бял пресняк да ми донесеш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011