* * *
Имало едно време една лоша свекърва. Тя много мразила снаха си и искала да я отдели от сина си. Един ден снахата отишла за вода, а свекървата си стояла у дома. Минали три циганки, тя ги извикала и им рекла:
- Циганки, сестрици, дайте ми билки омразни да отделя сина си от снахата!
Те се спогледали, па й рекли:
- Ще ти дадем билки омразни, но ти ни дай венчалната риза на снаха си.
Тя им дала ризата, а те - билките омразни. Тръгнали си циганките и по пътя срещнали снахата с вода да идва. Като ги видяла, познала венчалната риза и ги попитала откъде я имат:
- Циганки, кажете ми направо, защо е моята риза във вас?
Циганките й казали истината:
- Даде ни я твоята свекърва, защото иска да те погуби. А ти, ако досега си лежала от лявата страна, сега легни отдясно, защото посред нощ, тя ще дойде да те залее с билки омразни.
Прибрала се снахата и нищо не казала. А вечерта рекла на Стоян:
- Стояне, легни отляво тая нощ, а аз - отдясно.
Съгласил се Стоян и легнал отляво. През нощта дошла свекървата и вместо снаха си поляла сина си с билките омразни. На сутринта всички станали, само Стоян не става. Отишла снахата и рекла:
- Защо не ставаш, Стояне, всички вече станахме?
А той й отговорил:
- Я ме, булка, отвий и погледни.
Като го отвила, що да види - в главата - човек, а в тялото - змей!
- Я ме, булка, вземи и на двора изнеси.
Взела го снахата, изнесла го, но всичко се от него плаши и псета, и пилци. Рекъл жално Стоян:
- Я ме, булка, вземи на гръб и ме в бащина ливада занеси, под дърво ме остави и ми всяка сутрин котле мляко носи.
Завела го снахата в бащини ливади, оставила го под дървото и му всяка сутрин мляко носила. Една сутрин й Стоян рекъл:
- Да намериш, булка, трите циганки и да им поискаш билки да ме от змеица отърват - тя се е с мен залюбила.
Тръгнала снахата и намерила циганките.
- Циганки, сестрици, дайте ми билки Стоян от змеица да отърва!
Дали й циганките билки и рекли:
- Вземи ги, булка, и ги вари в къща запустяла, в гърне, в нощ-полунащ, ще полееш Стоян и от змеица ще го отделиш.
Отишла снахата в къща запустяла, сварила билките и в полунощ Стоян поляла. Като го поляла, колко е Стоян левент, по-левент станал. И си булка за ръка хванал, и си у дома отишъл, и цяло село събрали на веселба. А майка си за дърво вързали и с газ попяли, и със свещ запалили, като свещ е светела.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011