* * *
Оглавила се Радунка
за млад Стояна.
Свекърва вели, говори:
- Стояне ле, мила сино,
учи си, карай невестата,
да се гъсто не пременя,
ката петък и в неделя!
- Мале ле, мила мамице,
ма, да се, майо, применя,
че е била на сиромашко,
на сиромашко, на бедняшко,
та не се е наносила,
наносила, нагледала...
Циганка ходи по село
и у тях тя дохода.
Свекърва вели, говори:
- Циганко, моя достинко,
знаеш ли биле разделно?
- Бабо ле, стара бабо,
аз не знам биле разделно,
ми си знам биле змийорно.
- Циганко, моя достинко,
набери и донеси го.
Свекърва вели, говори:
- Радунко, мила невесто,
мотурока като си легнете,
мяшките да си мените.
Хитра, прехитра Радунка,
не си менила менките.
Пробудила се рано Радунка
и се Радунка заприпя:
- Боже ле, мили Боже,
снощи е Стоян здрав легнал,
у утре е змийор осъмнал!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011