* * *
Малина крави доеше,
като ги дои и плаче.
Стоян Малини продума:
- Буле Малино, Малино,
защо крави доиш и плачеш?
Малина Стоян продума:
- Слушай, Стояне, да кажа,
вчера са в село влезнале,
циганки, черни катунки,
върли магии носеха
и майка ти ги е купила,
двамата да ни раздели.
Като си вечерта легнале,
Стоян се с бела забрадка забради.
Като майка му влезнала,
тя магии сипала,
къде се забрадка белее.
Като се зора зазори,
Стоян стана на жълт смок.
Вие се Стоян, превива,
през къщи през прага.
Тогава се село събрало
и заповядало да го изкарат
у бащини му ливади.
Товари го Малина на колата,
на колата, на разточилката,
в бащини му ливади го закарва.
Четирийсет дена мляко му е носила...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011