* * *
Стояновата майчица,
Наламкината свекърва,
лош човек била на света,
на света, на световни,
Наламка сутрин ранеше,
буен си огън кладеше,
студена вода носеше,
свекърва й вода излива,
буен си огън залива.
По пътя вървят циганки,
циганки черни катунки,
баба циганки думаше:
- Циганки, черни катунки,
имате ли билки разделки,
на мене да ми дадете,
Стояна да си разделя,
от неговата булка хубава?
Циганки бабо думаха:
- Имаме, бабо, имаме,
ала ги скъпо даваме,
за една шепа жълтици,
за една риза ленена.
Всичкото баба им даде
и те й билки дадоха.
Тя си билки посвари,
на булката мястото поръси.
Като са отишли да лягат,
булката дума Стояна:
- Досега аз съм лежала наляво,
сега ще легна надясно.
Стоян си нищо не знае,
че си легна наляво,
и си сладко позаспал.
Като се от сън събуди -
до половината млад Стоян,
от пояса шарен змей...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011