* * *
Стояновата майчица,
Маламкината свекърва,
колко е била зла жена!
Къде ходила, питала,
за пусти билки разделни,
разделни билки, омразни -
снахата да си посипе,
дано я Стоян намрази,
намрази, да я прокуди.
Срещнала катун цигани,
цигани, черни циганки.
Та ги е уговаряла:
- Цигани, братя да ми сте,
циганки, сестри да ми сте!
Дали не знайте, циганки,
някакви билки разделни,
разделни билки, омразни,
снахата да си посипя -
дано я Стоян намрази,
намрази да я прокуди?!
Как са се двама събрали,
таман са девет години,
нямат си рожба никаква.
Циганки отговаряха:
- Знаеме, че и имаме -
от пъстра зъмя кожата,
от зелен гущер главата;
снахата да си посипеш,
и тя на зъмя ще стане.
От где се взела Маламка,
със пъстри стомни за вода.
Как чу Маламка таз дума,
Маламка нищо не рече,
ами си у тях отиде.
Седнали, та вечеряли,
легнали да си нощуват.
Маламка дума Стояну:
- Стоене, либе Стоене,
как сме се, либе, събрали,
легла не сме си менили;
я хайде да ги мениме,
дано си рожба добийме.
Че си леглата менили,
легнали, та са заспали.
Дор петлите триж пропеят,
Стоян се от сън събуди -
до коленете пъстър смок,
от коленете - жив човек!...
Догде се зора зазори,
до пояс станал пъстър смок,
от пояс остал жив човек!
Стоян Маламки думаше:
- Я стани, мари, Маламке,
стани, свещица запали.
И Маламка бе станала,
та си свещица запали
и си Стояна видела...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011