* * *

Сън не го хваща заради хубава мома

- Дрямка ми се дреме, мамо, сън не ми дохожда...
Я си вземи писаната хурка,
че да идем, мила мамо, двама на седянка,
ти да видиш мойто първо любе -
най-наподире иде, най-начело сяда,
дето седне, мястото му грее,
мястото му грее като ясно слънце.
Облякало й тънка бяла риза,
тънка бяла риза - крушев бял цвят;
запасало й синьо пещемалче,
облякало е червено елече,
забрадило й зелено баришче...

 

Варненци, Тутраканско; лазарска и седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ); син пещемал - другаде сравнено с теменуга.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012