* * *

Разляла вино - израсло чудно дърво

Била ми е Яна
войводова слуга,
та ми е служила
три дни и три нощи,
дури задремала,
чаша изпуснала,
пълна-рамна с вино.
Де чаша паднала,
там дърво заляло,
дърво дафиново;
листе покарало
все бели грошове;
цвят се разцъфтяло
все жълти жълтици;
рожба е родило -
сребърни ябълки.
Сокола туриле,
ябълки да чува.
От дека ми иде
соколица либе,
на сокол говори:
- Соколе ле, либе,
мари, откъни ми
макар едно зърно
сребърна ябълка!
Я сокол й каже:
- Соколице, либе,
та откънал би ти
и две, и три зърна
сребърни ябълки,
яла си не смяя,
че си ми доодат
царюви робини,
по дваж, по триж днеска,
та ябълки броят.

 

Радилово, Пещерско; хороводна - на Великден (Илиев, № 289; =Ангелов-Вакарелски, Сенки, № 108 - "Сребърни ябълки, сокол и соколица"; =Арнаудов-ВН 1/1976, с. 514; =БНПП 2, с. 259 - "Сокол пази Янини сребърни ябълки").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.02.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012