* * *
Разляла вино - израсло чудно дърво
Мара служи на трапеза,
де гиди, Маро, ти коконо,
де гиди, Маро, кротко агне!
Служейки е задремала,
чаша вино разсипала,
я станува, сън кажува:
- Ей ти, тате, мили тате,
та каков сум сън видело!
Зададе се темен облак,
по облако темна мъгла,
по мъглата дребен градец,
по градецо ситна роса,
по росата поройница.
Ей ти, тате, мили тате!
Той що беше темен облак,
това ти е берекето;
той що ти е темна мъгла,
това ти е бели пари;
той що ти е дребен градец,
това ти е мрени рибки.
Де гиди, Маро, ти коконо,
де гиди, Маро, кротко агне!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.02.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012