* * *

Разляла вино - израсло чудно дърво

Яно, мома Яно!
Била ли е Яна
войводова слуга,
войводу служила
три дни и три нощи,
дорде задремала,
ръка й трепнала,
крондир изпустила,
крондир с руйно вино...
Дека вино капна,
тамо е израсло
дърво яворово,
корен е пустило
дур до Бяло море,
слъпе е слъпило
дур до синьо небе,
рожба е родило
ситен бял маргарец...
Отде се съзеа
птици златокрилци,
та си окълваха
ситен бял маргарец...

 

Якоруда, Разложко; хороводна (ПСп., год. VІІІ, 1892, кн. 39, с. 466, № 5).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.02.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012