* * *
Султана вика меджия -
котленки и градешчанки
и трети катуниченки,
най-подир Ганка извика.
Ганка мами си думаше:
- Мамо мо, стара мамо мо,
султана вика меджия,
да ида, да не ида ли?
Ганкина мама думаше:
- Ганке ле, мила мамина,
не ходи, Ганке, не ходи,
туй не е, Ганке, меджия,
ми най е турска измама,
турчина българка да води!
Ганка мами си не слуша,
че си главата умила,
и че на ситно оплела,
и на меджия отиде.
Най-напред Ганка зажъна,
най-напред Ганка сноп хвърга
и го на султан изправи.
На всяка пара той даде,
на бяла Ганка не даде,
Ганка султана думаше:
- Султане, беним ефенди,
защо на мене не плати?
Султана Ганке думаше:
- На тебе, Ганке, харема.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012