* * *
Войвода, войвода,
триселски войвода!
Посъбрал войвода
от три села моми,
от четири момци.
Жътва да му жънат
все бяла пчиница,
все църна класица.
Жънали, жънали,
ден ми до пладнина,
кога след пладнина -
седнали да починат
и вода да пият,
войвода хми дума:
- Жътварки, жътварки,
коя жда ми стане
за бяла кадъна,
за тенка гъркиня?
Всички долу ничат,
дребни сълзи ронят,
кючук бяло Раде,
той долу не ничи
и сълзи не рони,
на войвода дума:
- Войвода, войвода,
триселски войвода,
я ще да ти стана
за бяла кадъна,
за тънка гъркиня,
яко ми накупиш
от невена мести,
от божура сукна,
от бял зъмбак риза.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012